Тъкмо получих отвъдокеанска картичка от един много специален човек. Този разказ е написан, защото тя беше тук, дори за малко. Знам, че пак ще се срещнем, в един от крачолите на бъдещето. Няма по-голямо удоволствие от изригващата усмивка след като си имал всичко и го загубиш . . Това е съвършената лекота.
Голям ташак
‘Ела, любов, че грохнах от съблазън,
не смажа ли мускета, ще съм смазан.
Когато враг врага си дебне, той
се уморява да стърчи без бой . .’
Отново съм влюбен. Заслужаваше си чакането. Желанието ме отнася като цунами островитянин.
‘Дай на ръцете ми сертификат
да бродят над, под, във, отпред, отзад.
О, мой нов свят, о, девствена обител,
о, кралство на един-единствен жител.’
Най-после достойно четиво. Не е просто красива. Всяка нейна черта е метафора.
‘. . В жената неграмотните лаици
ще видят само пищните корици,
но тази тайна книга пред избраници
сама на забранените си страници
ще се разтвори. Вече съм избран,
така че покажи ми се без свян
като на акушерка. Тук бельото
не е престиж, а пречка за окото.
Виж, няма страшно, гол съм отведнъж,
пък ти дори ще си покрита с мъж.’*
Енергиите ми се разлистват. Не ставаме от леглото с дни. Споделяме се в докосване и разговори. Очите ми събличат рутината. Не ми се спи. Изживявам и пиша.
Любовта, тази упойка, която превръща човека в идиот, е велик катализатор. Само в такава имбецилност сме способни на безумието, граничещо с гениалност. Тя отключва неизчерпаема сила. Ако я впрегнеш, се постигат чудеса. Древните алхимици са посветили трактати на магическото сливане на мъжа и жената, тъмното и светлото, рационалното и интуитивното, ‘където Горе и Долу се срещат във физическа проекция на една духовна реалност’.
Сексуалността ми отново струи. Чувствам се неизтощим. Има защо. Гледам гениталиите си като нещо сакрално. Точно тогава го забелязвам. Единият ми тестис е два пъти по-голям от другия. Освен това е твърд, сякаш и той, вдъхновен от любовта, е получил ерекция. Голям ташак. Пипам го и се смея. Прилича на билярдна топка. А докторът ми казва най-сериозно ‘Имате рак, трябва да оперираме веднага, може да е късно’. Как да не се усмихна на такава сериозност, все едно някой може да ми вземе щастието. Добре докторе, отвръщам, но само при условие, че ми върнете тестиса в бурканче, за да си го сложа на секцията. Гледа ме странно. Как да му обясня защо ми е смешно. Ако можеше да разбере, щеше вече да е разбрал.
Престилките винаги правят така. Още когато бях на три и ме оперираха от херния. Легни на тази маса, за да ти направим снимка, викат. Аз им се хиля – а бе знам, че ще ме режете, така че не ме баламосвайте като двегодишен.
Та след операцията отидох на море, като алтернатива на химиотерапията. Насмуках се със слънце, смях и прелестни бюстове. После бродих и мълчах в троянския балкан. Като се върнах се оказа, че от химията вече няма нужда.
* Пасажи от ‘На любимата, която ще си ляга’ от Джон Дън, поет метафизик от петнайсти век.
Онова лято съдбата ми подари невероятното усещане да бъда омагьосан. Каквото преживях, беше като свръхдоза, а и най-големият урок за последните години. След случилото се никой не може да ми отнеме щастието. То е вечно, ненакърнимо, независещо от събитията.
No Comments so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>