Тъкмо прочетох нещо от Алекс (dreamkeeper.info), което ми напомни за онази територия в душата, която най-често крием, за да не ни вземат за наивни. Хубаво е, че все още има хора като нея, които са достатъчно силни, за да си позволят момент на откровение. Това пътуване е поздрав за нея. Защото истински наивни са само гениите и глупците.
Пътуване
С вечно чезнещ дъх и очи, слети в пориви, аз вървя като Антей, дете на Посейдон и Гея. Ходилата ми докосват Майката, черпят сила от пулса й. Ходенето, тази вечна динамика, наситена със спонтанни затичвания и опиващи почивки, ме придвижва. Нещата не се повтарят, все новото е пред сърцето ми. Онази свежест, която пречиства от безсилието и умората.
Радостта е подвижна нимфа. Предпочита изворите и чешмите, пред коритата и блатата. Илюзия е да я хванеш. Тя сменя формата си като облак. Затова щом я видя в ръцете си, я подхвърлям към света и се променям с нея.
Това мое сърце как тупа. Напред, напред, все повтаря, всеки път в различна октава. Краката ми сами вървят. Неизчерпаем е копнежът да живея, да опознавам. С несекващата симфония на света около мен, с картините по небосвода, играта на чувствата, как мога да не съм щастлив. Това разнообразие е пълно. Събрал съм се с добра компания.
Падащите листа са сълзите на гората. Сълзи на изживяна радост. В Природата няма нещастие.
Искам и аз да мога да се разлея като това езеро. Да прегърна поляните и цветята им да ме обагрят с аромата си, да ме превърнат в чай. После дълго ще чувствам вкуса им в устата си. Това ще е багажът ми. Не притежавам нищо, което не мога да побера в себе си.
Нещо в мен излъчва сладост. Аз съм кошер. Мечтите ми, като пчели, събират мед. Мога да нахраня нищетата на света, да подсладя горчивите му мисли. Отпийте, така ще мога да мечтая още. Освободете ми пространства. Нека не общуваме с думи, а с вкусове. Там няма фалш. Поднесете ми устните си, обещавам да ви ги върна горящи, настръхнали.
Косата ми пълзи като бръшлян. От нея също черпя сила. И мога да убия лъв с ръце, да смачкам Фарисеите*. Ток минава през мускулите ми. Чувствам толкова сила, че съм безсилен. Не се сърдете, ако стъпча цветята ви, имам нужда да тичам.
Отпивам кристален къс извор. Тази глътка е свещеният Граал. Само първата глътка е Той. ‘Втората е самотата’. По тялото ми се разлива свеж живот, а казват, че амброзията е измислица.
Начупените форми на далечните планини са като йероглифи. Гледам ги дълго. Какво ли послание е скрито в този най-стар завет. Ще разбера, ако тръгна към тях, ако ги изживея.
Вижте как се возя на Земята, като на въртележка. Вися отдолу. Махам ви ухилен. Завъртете погледа си, споделете забавлението. Не искайте от мен да бъда отговорен, ‘на скейтборд не може да се внимава’*.
*В легендата Самсон смачква Филистимците, но на мен Фарисеите по ми харесват за мачкане.
* Едно хлапе
4 Comments so far
Leave a comment
Аз мъдра, слава Богу, не съм ;-))
А оня ден ми гледаха на Таро. Харесах си картата на Глупака. Попитах Дончето що за образ е и каква глупост символизира. Тя ми каза: “Това не е глупакът в буквален смисъл. Това е носителят на чистият ум, без каквито и да е наслагвания, предубеждения и пластове. Това е чистотата и същността”.
И разбрах защо ме е привлякъл точно той от цялата аркана 
(И все пак…)
…Ако стъпчеш цветята ни, сред есктаза и силата, не ще се разсърдим - само ще се натъжим, мъничко. Понеже, присветна ми един ден, докато се гонех със светлината, Айнщайн е бил гений (уау! присветнало ми е воистина! :)) - колкото повече доближаваш скоростта й, толкова повече се стеснява видимостта ти…
Бързай нежно, Пътниче… моля… Даже когато си се устремил подир Радостта, нежно бързай - та да не охка земята…
Comment by Калин 11.29.05 @ 23:08Еми Алекс, точно за този образ(и тази мъдрост) си говорим. Аз затова съм такъв зъл фен на Мечо Пух 
Единствен недостатък е, че масата и столът не правят разлика между глупак и ‘глупак’.
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Ти ме допълваш. И тъй като аз нямам думи, всъщност ме заместваш. Благодаря ти.
Искам да ми разказваш. Аз ще слушам.
Comment by Алекс 11.29.05 @ 22:08