Има места, на които се усеща спомена за нещо свято,
където въздухът трепти необяснимо.
Там някога е имало светулки, разлюляно море от ярки същности.
А светлината е била ослепителна, наситена с проекции на щастие.
Попаднеш ли на такова място, се появява копнеж за прераждане. Споменът за светлината ражда желание за светлина.
Нещо вечно в теб, отвъд теб, напира да бъде.
И ако вярваш в светлината, те се връщат.
2 Comments so far
Leave a comment
Ех, Алекс, добре, че има оптимизъм като твоя. Има една теория, която постулира, че ако се сберем повече хора с такова мислене, така ще стане и в действителност.
Comment by navigo 11.29.05 @ 13:57Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
А ако не вярваш в светлината, те пак се връщат. За да ти я донесат.
Comment by Алекс 11.29.05 @ 13:14И да повярваш.