Волфганг
В продължение на два часа Волфганг наблюдаваше въртенето на Вселената. После се издигна малко, за да погледне себе си. Не в очите, както правеше преди, а с разфокусиран поглед обгърна цялото си тяло. То се сля с околните неща, оставяйки само меко и бледо сияние. Сиянието бавно го погълна.
Усети тръпчив вкус в устата. Нещо живо дразнеше папилите, проникваше в дробовете му. Изпита пълно щастие. Да се усеща. Да се познава. Спомни си как вкусът се беше променял с годините. Докато придобие онази опияняваща изгубеност, неяснотата дали е опитващият или самият вкус.
Отново усети тялото си. Пръстите, пулса, разширяването на ноздрите. Плачеше. Стана и отиде в спалнята. Там тя спеше и сънуваше, спокойна като статуя. Волфганг се наведе и засвири по голото и тяло. Игриво с дланите и раменете. Нежно с лактите. Тя се събуди от електрическото му докосване. Надигна се и бавно го изяде. Той се усмихна. Плътта изчезна напълно. Беше в нея. Споделен. Свободен. Музика.
1 Comment so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
обещах да ти постна това, което не успях преди - мисля, че точно тук му е мястото. на ти го.
Comment by lucienne 11.23.05 @ 10:08жадна съм. сипи още - щедро, както го правиш обикновено - сипвай текст, мисли, емоции, музика, дзен. чакам да чета. като всеки вечно жаден читател. предлагам ти да напишеш някоя ефервесцентна кратка форма - ще я изпием всички, а тя ще се чувства споделена и свободна.ние също.