* Няма, щото свърши 
Направо ми е гузно да съм толкова щастлив. По цял ден хората ми обясняват колко сложен и труден бил животът, как трябвало да се борим, да оцеляваме . . Пък аз им се хиля. Не ме е срам, и то при всичките ми проблеми. Може ли така, питам аз. Явно може, щом го правя. Някой ден, когато съм готов, ще споделя възвеликото си откритие за щастието. Засега само ще кажа, че повечето неща в живота са прости и не изискват усилие (то май вече го е казал един китаец преди 25 века).
Та какво се случи днес. Прелетях с колелото до болницата. Бях толкова бърз, че студът не ме стигна. Подишах Рилке, докато чаках - Дуинските Елегии, толкова са завладяващи, че минах по-бързо. После вкъщи написах нещо по тях. Купих две книги на Уортън за по 2 дела, вече знам на кого ще ги подаря. Намерих и омагьосващата първа книга на Казандзакис - Змия и Лилия. За трети път я купувам, явно на хората им харесва и забравят да ми я върнат.
Привечер присъствах на малък шедьовър. В зала България оркестърът посвири джаз (плюс традиционната класика) на цигулка, чело и контрабас. А Мила Георгиева ме задъха със своя страдивариус (май). На почивката направих десант на вип ложата и след кратка схватка превзех една табуретка. Имах неприятен инцидент, когато опитах да си купя нещо като програма. Попитах колко струва, а лелката ми вика: ‘Три лева, но като гледам няма да си купите’. Деебиш, толкова ли оръфан изглеждам? Бях се навлякъл с ръчно плетена перуанска жилетка, по която се мъдрят десетина цвята. За профана изглежда все едно баба ми я е плела. Но и така да е. Прелистих десетината страници, половината от които бяха реклами и любезно обясних на бабалелята, че е неучтиво да се говори така на клиент. Тя се нервира и само дето не ме наплю. Все пак я разбирам. Бях един от малкото неофициално облечени, от толкова сноби женицата си е промила мозъка.
След концерта с Люси отидохме в Три Уши, където бях свидетел на чудесен светлинен театър, чаровна музика и такава барманка. Оставих я за друг път, с Люси и без това се виждаме рядко. Направихме си уговорка за Булгара на 24ти и за Женско царство след нещо време. Към полунощ усетих, че тампонът започва да става на тиква и припнах към къщи (за малко да се пребия на жълтите павета). Беше ми първия сняг от три години. Насладих му се от сърце, въпреки че не пропуснах да си се присмея за лигавите чувства (няма по-голям театър от това човек да се гледа отстрани). Половинчасовата разходка ме пребоядиса в бяло, ако имах и морков, щях да си направя сок. Сега седя и премлясквам спомена от този ден-чудесен, кроя планове за утре, за да си ушия подобен. Въобще, чак прозорецът се изпоти от умиление.
* По отношение на класическата музика и пресразсъдъците към нея искам да кажа, че тя е като всяка друга. В нея има шедьоври, както епигонство и евфуистични произведения, пълни с излишък от ноти. Стиловете са безчет. Да вземем само Вагнер и Моцарт. Добър начин човек да я заобича е като прочете биографията на някой композитир (примерно Възвишено и Земно на Вайс, биографичен роман за Моцарт) или книга като ‘Всички утрини на света’ на Паскал Киняр. Също вдъхновяващи са филми като ‘Блясък’, ‘Легенда за пианиста’, ‘Червената цигулка’. Лошо няма класиката да се съвместява с индъстриъл, алтърнатив, ска, реге, етно или каквото ви харесва. Поне аз така правя. В пети клас бях влюбен в Куийн, които са микс от рок и класическа музика. Все още ги слушам с удоволствие. За Тори Еймъс да не говорим. Напоследък даже стана модерно да се прави еклектична музика. Колкото по-различни са смесените стилове, по-добре. Особено комбинациите с етно и класически мотиви. Такива ми ти работи. Набърборих се и е време да спя. Добре, че е този блог, та да има къде да споделям пиянските си брътвежи. Айде лека и благодаря на всички, че ви има.
2 Comments so far
Leave a comment
И аз все си мисля, че приличам на някого. Може да е същият
Какъв е?
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Подозрително много ми приличаш на някого. Бих параноясала, ако не знаех, че мрази блогове.
Comment by Windy 11.22.05 @ 14:27