Поредният перфектен ден. Дори преборих студа и потренирах на лостовете. Хубав евро филм в Люмиер. Накрая с Нено пийнахме коняк и си побъбрихме чудесно. Струва си да споделя със света нещо красиво по този повод.
Моя душа,
моя сестрице,
лети леко над света
с пъргава усмивка.
Лети в зной с
крилата на зноя.
Лети в студ
с ледени крила.
С пъргава усмивка,
моя сестрице,
се стрелкай от деня към нощта,
от високо към ниско,
от щастие към тъга.
Всяка форма направи своя същност,
бъди гъвкава течност, ефирна мъгла,
а най-отдолу,
под онази черупка,
запази къс празнота.
Лети, лети,
малка душо,
спирай се само за да помечтаеш
за полета и за света,
за цялата всичкост.
Разпери тази луда усмивка,
с нея можеш да идеш навсякъде.
Виж само как пърха
кръвта на живота,
магарето как диво се смее.
Във флуидни доспехи
е всичко облечено.
Пътувай,
пътувай по тези пътеки.
No Comments so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>