Тази тревичка горе просто ме очарова. Беше любов от пръв поглед. В контекста на предишния пост, тя - това съм аз. Или с думите на Уолт Уитман.
Аз съм и стар, и млад.
Колкото глупав, толкова и мъдър.
Нехая за другите, но съм и внимателен с тях.
И майка, и баща.
И дете, и мъж.
Изтъкан от грубост, но и от нежност.
Човек от нация, съставена от много нации.
Най-малкият и най-големият.
Изчезвам като въздуха,
разтърсвам белите къдрици
срещу изчезващото слънце,
плътта ми се разлива на въртопчета от прах
и се утаява на дантели.
Предавам тялото си на смъртта,
за да израстна от любимата трева.
Искате ли да ме зърнете отново,
търсете ме под вашите подметки.
Едва ли ще разберете кой съм
и какво искам да ви кажа,
но въпреки това
ще съм полезен за вас,
кръвта ви ще пречистя.
Ако не ме съзрете от пръв поглед,
не унивайте.
Ако ме изпуснете на едно място,
търсете ме на друго.
Аз някъде ще спра и ще ви чакам.
2 Comments so far
Leave a comment
Шипки с достойни бодли нещо са рядкост. Отдавна не съм срещал някоя 
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Ти си на-ви-го аз съм ей-ти-го.
Comment by antonia 11.15.05 @ 22:38И глей да те не закачи шипката.
Don’t happy be worry.:)