Зал в смяхата

Мда, след много усилия компът ми най-после успя да осъществи връзка с астрала и извърши групово самоубийство, като онази секта в Сан Диего. Не знам дали и той като тях се пресели на някаква комета, но със сигурност премина отвъд. На всичкото отдолу ми завлече ценни статии и материали, както и някои от творческите ми търсения за последните години. Странно реагирах на което. От една страна то си е чиста трагедия. Поезия, разкази, есета, очерци - все едно не ги е имало. Като ампутация. От друга пък ми стана толкоз леко. Сякаш преминах в друго измерение, където нищо няма такова значение, че да му се вайкаш, обгръща те някакво блажено спокойствие, граничещо с апатия. Съществува само усещането за една спираловидно разгръщаща се закономерност. Пълен кеф. После дойде брат ми и ме върна на Земята с репликата, че ми е записал всичко предишния ден. Да се радвам ли сега или да ми е кофти? Във всеки случай трябва да го черпя една боза за заслугите. Ако не бяха хора като него да компенсират пълната липса на памет и прагматизъм в мен, и аз щях да съм се преселил в астрала.

Като млад Дали бил толкова безпомощен в ежедневни ситуации, че се налагало да го водят до спирката и да му купуват билет за трамвая. Такива неща винаги са ми се стрували обикновена ексцентричност, но напоследък се замислям за собствения си лунатизъм. Навремето в училище редовно изкарвах успех за стипендия и забравях да подам молба за такава. Когато ме приеха елитна специалност в университета, забравих да потвърдя след първо класиране и трябваше да кандидатствам наново (е, пак ме приеха, но все пак). Често като си заключвам колелото оставям ключа на катинара (засега са ми крали само три) или си купувам билет за театър и забравям да отида. Въобще, мога да напиша цяла книга с аналогични приключения. Майка ми все ми припомня как като малък ми слагала прилежно чифт чорапи до леглото, а аз съм бъркал в шкафа и съм ходил на училище с един зелен и един червен. Околните вече ми свикнаха и не ме питат как ми е минал денят, защото знаят, че не помня. Хубавото е, че такива ситуации са ми по-скоро забавни. Даже си мисля за терапевтичния ефект от това да ти опразнят къщата. Ако има с какво да го видиш, разбира се. За две години във Вегас се нагледах на хора, които влизат в казината с подсъзнателната мисъл да загубят пари. Действа им като кръвопускане.

Липсата на памет си има своите предимства. В някои източни учения като Даоизма дори се смята за благословия. Лао-дзъ казва: Който търси знания, всеки ден трупа. Който търси мъдрост, ежедневно изхвърля. Ако бях запомнил и половината от всичко, което съм прочел, вероятно щях да се превърна в интелектуален сноб. Бруталните събития от детството ми сигурно още щяха да ме тормозят, ако имаше какво да ги запомни. Някои хора още недоумяват как мога да се радвам така на живота при сегашната ми медицинска диагноза. Еми много просто, забравям, че ми има нещо. Това наистина си е благословия и искам специално да благодаря на програмиста там горе, долу или в страни, че не ми е сложил памет.

По този повод измислих Смехурко. На него всичко му е толкова забавно-чудно, че чак си измисля псевдоужасии за разнообразие. Смя се дори като му казах, че е само герой на световнонеизвестен автор. Но по-добре да го срещнете лично . .

Смехурко

Смехурко обича живота и се усмихва на смъртта. Отхапва по парченце живот като от геврек, мляска и си мисли за трохите, които са били геврек, а после и геврекът, и трохите (т.е. пак геврекът) стават на каша. Смехурко се усмихва на смъртта, защото е отдалечен на една усмихната вечност от нея.  Да помни Смехурко не може. Може да се усмихва. Той сложи крилце от хлебарка на жълтия шкаф в кухнята и си направи гроб. Така, вече решил къде ще бъде погребан, можеше спокойно да се отдаде на други страхове. Най-много Смехурко се вълнува да се страхува от сърнички. Представя си как сърничката се приближава доверчиво, отърква меката си муцунка в ръката му, после го поглежда с влажен поглед и ‘Ам’, му отхапва ръката с едни ей такива зъби. Щото това не била никаква сърничка, а гримирана пираня. В опасни времена живее Смехурко. Един фейс-лифтинг сменя всички данни в паспорта. Добре, че си няма паспорт, че иначе току виж му цъфнал някакъв фейс-лифтинг на главата без да се усети. От такива мисли на Смехурко му засяда бучка в гърлото. Той пък си я слага в чая.

Всъщност на Смехурко му е толкова весело, че обича да си представя какви ли не ужаси. Например, че телевизорът се превръща в огромно гърло и му глътва всички гънки, включително и тази на шкембенцето, дето най си я обича. Оставя му само една болезнена празнота на мястото на гънките. Толкова празно, че чак боли. После Смехурко трябва дълго да си рисува нови гънки като се извива в какви ли не изкълчени пози.

Дори понякога сънува наужким-кошмари. Например онзи, в който му открадват стотинките и той вместо да се радва, че няма да трябва да се чуди какво да си купи, започва да се ядосва най-насериозно, защото видял едни други хора така да правят. Направо, от този кошмар го заболя главата. И добре, че така стана, защото това беше сигурен признак, че си е още на мястото. Смехурко беше започнал да подозира обратното. А представяте ли си да го зареже собствената му глава. Ще стане за резил. Ще трябва да пуска обяви, да проверява в ‘Изгубени вещи’. Въобще, само едни много добри приятели могат да му помогнат тогава. А ако пък не дай боже се зарази с онази болест и започне да го е страх да споделя с другарите, му остава само да си полива врата, въпреки че не е сигурно какво ще порасне.

Голям страх е това страхът. И си има голямо очарование. Случва се Смехурко да го чопли любопитно и да си счупи нокъта. Смуче си пръста тогава и дълго си мисли, дали би си смукал пръста, ако не си беше счупил нокъта. Как да не е щастлив Смехурко с толкова приключения. Колко много неща изчопля от себе си. Минават като ток през него и само трябва да седи и да им се радва. Чак му се иска да не ги осъзнава, за да ги открива наново и да се чуди по-истински. Гледа той насам натам и все открива по някое изпуснато щастие. Сякаш животът е минал като кокошка и е нацвъкал всичко. Откъде тоя късмет при него. Да не би в минал живот да е бил някой много благороден бобър? Засърбяват го Смехурко зъбите и бърза да се почеше по задника, за да не го урочаса някоя прекалено натрапчива мисъл. После скача в кревата, затваря очи и оставя да изветреят всички смисли и други сериозности. Че току виж запомнил.

1 Comment so far
Leave a comment




Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name (required)

E-mail (required)

URI

Your Comment